Изкуство на Траките

Размещено на http://www.allbest.ru/

Академия за Музикално, Танцово и Изобразително Изкуство,

град Пловдив

КУРСОВА РАБОТА

Тема: Изкуство на Траките

изготвил: Ростислав Маринов,

IV-ти курс, специалност ГДФ, фак.№ 12312422

курсов ръководител: доц. д-р Галина Лардева

дата: 17.03.2015г.

ВЪВЕДЕНИЕ

Траките са етно-културна общност, живяла между 2-то хил.пр.н.е. и 6-и в.сл.н.е. в областта от северно егейското крайбрежие до Карпатите и от западно черноморското крайбрежие до река Морава (това са земите на днешните България, Румъния, Сърбия, Македония и Гърция). С името Траике, по-късно Траке, старите Елини наричали племената, които се намирали на североизток от населяваните от тях области на Балканите. Първи, отбелязали това име, са певците на Омировия епос, които имали тясна представа за мащаба на страната. Те отбелязали и племената, които живеели там. Постепенно обхватът на понятието Тракия се разширил, но и през 7-и в.пр.н.е неяснотата върху действителните предели на Тракия в гръцката етнография продължава.

1. ПРОИЗХОД

Археологическите материали и наблюдения показват по безспорен начин, че от началото на новокаменната до края на медно-каменната епоха в културно-историческото развитие на племената, които населявали България, е съществувала приемственост. През това време в Тракийската низина се развила една, и то много висока, култура. Тази култура изживяла дълга еволюция и в известни моменти, под влияние на различни вътрешни и външни фактори, претърпявала изменения, които са я издигали на по-висок етап. Населението в новокаменната епоха не е проникнало отвън. То било местната основна етническа маса, сътворила високата материална и духовна култура, която цъфтяла през посочените две праисторически епохи. В подкрепа на това схващане са и данните на палеоантропологията, според която основната маса от населението на Балканския полуостров е от местен произход.

Траките, както и другите древни обитатели на Балканския полуостров и на Западна Мала Азия, били родствени племена, живеели при почти еднакви природно-географски условия. При това положение откриването на нови средства за производства, появата на нови битови възможности или, общо казано, на нов начин на живот, се извършвали почти едновременно или малко по-рано в някои области, малко по-късно в други, но независимо за всяко племе. Това са именно откритията, които давали тласък за развитието на човешкото общество, и които пораждали нуждата от племенни движения в условията на екстензивно развитие на производителните сили.

Археологическите и езиковедските сведения показват, че през бронзовата епоха населението на древнотракийските земи изживявало постепенно процеса на окончателното оформяне на народността. Ето защо за периода на от 3-то до 2-то хил.пр.н.е. е подходящо да се употреби терминът „пратраки“ за това население, още повече че в самият край на 2-то хил.пр.н.е. в Омировия епос за пръв път се появява терминът „траки“. От това време насетне този термин постепенно се превръща в обединителен етноним за населението между Карпатите и Егейско море и между Черно море и поречията на реките Морава и Вардар, население, говорещо сродни или близки диалекти на един език.

2. АРХИТЕКТУРА

Материалната култура и битът на траките се установяват от сумираните свидетелства на античните гръцки и римски писатели и от археологическите разкопки.

Тракийските села, основният вид селища в Тракия, се състояли от десетина - петнадесет къщи, всяка от които била оградена с дървен плет. Селата нямали планировка и между оградените дворове се оставяло празно пространство за движение. В дворовете имало леки постройки за съхраняване на зърното, за подслон на добитъка и за скътване на целия земеделски инвентар. Както показват досегашни разкопки на селища от Североизточна и Южна Тракия, планът на жилищата и особено на тези леки стопански постройки е твърде опростен. Правоъгълната форма била предпочитана, но още от средата на 2-то хил.пр.н.е става известна апсидалната къща с вход откъм правата къса страна. Съществен елемент било огнището, което по правило се намирало винаги при входа. От разположението на подпорните колове в градежа на къщата се долавя, че пред входа обикновено е имало навес. Къщите били изградени твърде примитивно от преплетени пръти, измазани с глина като стените им се укрепвали от дълбоко вбити в земята колове.

Този благоустройствен елемент със строга социална характеристика - къщата на патриархалното семейство с оградения стопански двор - се открива и в онези селища, които вече били градени от камък без спойка от кал и които били защитени със стени. Общата ориентация се стремяла да спазва посоката север - юг и затова входът бил поставен обикновено откъм южната страна.

Едва след 5-и в.пр.н.е., когато в Тракия забележимо проникнали елински архитектурни традиции, в най-напредналите селища, каквото бил Севтопол, се появили всички елементи на развитото градоустройство - в строежа на крепостните стени, канализацията и водоснабдяването и в плана на постройките. Сега се появили и плановете на пастадния и перисталния тип къщи. През тази епоха обаче действителното тракийско постижение в областта на градоустройството и на гробничната архитектура била появата на печената тухла. Това явление все още няма ясно и пълно обяснение, но тъй като се появило в сравнително обширна територия на древна Тракия и приблизително по едно и също време, явно е, че то трябва да се характеризира като голямо производствено откритие, което позволявало на тракийските майстори по-гъвкави строителни решения, т.е. такива, каквито тяхната древна техника на градеж с камъни не им позволявала.

Същинската стойност на тракийската архитектура обаче се появила в надгробните съоръжения. Най-старите гробници в страната са скалните, групирани най-вече по течението на Арда в Източните Родопи. Те показват значително разнообразие, независимо от тяхната простота, която се диктува от материала. Най-развитата им форма, изглежда, била фурнообразната, която в някои случаи на дълбочина до 2 и повече метра позволявала да се вмести леглото на покойника. Според последните изследвания тези скални гробници, които били свойствени за населението от голяма територия в Източното Средиземноморие и били несъмнено отражение на вярвания от бронзовата епоха, свързани с култа към слънцето, били в архитектурно отношение генетически свързани с друг вид мегалитни паметници - долмените. Проблемът за долмените, който включва техния произход, причините на разпространението им в определена географска област на Югоизточна Тракия, датировка и хронология на различните видове и начина на използването им, все още не е решен.

Мегалитната архитектура била най-високото постижение в строителното величие на траките до края на 6-ти в.пр.н.е. Майсторът използвал най-добрите възможни решения, за да стабилизира сглобката на огромните блокове. Той успял, като познавал както най-простата, едноделната, така и най-сложната, триделната форма на съоръжението, включваща централна камера, предкамера и преддверие, да открие всички основни принципи на градежа и дори на градежа на свода, които ще бъдат използвани през цялата следваща епоха.

Правоъгълните и куполните гробници в Тракия, появили се най-напред в Маричината низина, били генетически свързани с долмените. От началото н 5-ти в.пр.н.е. с гробницата при с. Татарево, Хасковско, те започнали дългата си еволюция, завършила със забележителни постижения на строителите на гробницата от Малтепе край с. Мезек, Свиленградско, и на Казанлъшката гробница. Куполната гробница при с. Мезек е градена с дялани каменни блокове. Състои се от дълъг коридор, покрит с триъгълен свод, две четвъртити помещения и погребална камера с кръгъл план и кошеровиден купол. Общата й дължина е 29,95 м. По-малка по размери и с по-опростен план е Казанлъшката гробница, която има каменно преддверие с коридор и кошеровидна куполна камера, изградена от тухли.

Както долмените, така и правоъгълните и куполните гробници в Тракия, били съоръжения с ясна социална характеристика. Те били строени и предназначени да приютят останките на знатни и богати хора. Политическият смисъл на съоръженията личи още по-ясно при гробниците, които се строяли до първата половина на 3-ти в.пр.н.е. и след това изчезнали, т.е. те били издигани в периода на бурния политически подем на тракийските държавни образувания. Преобладаващата част от гробниците били градени по територията на Одриското царство, в долините на Тунджа и Марица. Очевидно те принадлежали на одриският политически елит.

В средата на 1-то хил.пр.н.е. в Тракия се появяват градените подмогилни гробници. Те са винаги покрити със земен насип и често притежават дълъг коридор (дромос), който извежда навън от могилата. Срещат се два основни вида - кръглокуполни и такива с правоъгълен план. Съществуват хипотези, че правоъгълните гробници произхождат от долмените, а кръглокуполните - от скалните гробници, или от микенските кръглокуполни гробници.

Кръглокуполните гробници се срещат в териториите на днешна България и европейска Турция - териториите на древна Тракия. Появяват се през 5-ти в. пр. н.е. и се използват до края на античността - 4-ти в. сл.н.е. Строени са от каменни блокове или тухли. Представителни кръглокуполни гробници са тези в Казанлък, Мезек, Стрелча, Старосел, Александрово и др.

Гробниците с правоъгълен план се срещат по-рядко в Тракия, но са много характерни за Македония от края на 4-ти в.пр.н.е. Те могат да съдържат повече от едно помещение и са покрити с двускатен или куполен покрив. Изграждани са от каменни блокове. Представителни тракийски гробници от този вид са намерени в Свещари, Стрелча, Смядово (Шуменско), Голяма косматка, а македонски - Вергина.

Предполага се, че са съществували и дървени гробници с двойни стени като пространството между тях е запълнено с чакъл. Такива са били гробницата в Могиланската могила във Враца и тази от с. Оризово.

Някои гробници не притежават никаква украса, но много са украсените със стенописи (Казанлък, Свещари, Оструша, Александрово) и релефи (Свещари). Има и гробници с надписи (Смядово, Шуменско). В неограбените гробници се откриват множество предмети, поставени като погребални дарове, които са ценен източник за изследване на тракийското изкуство, религиозни представи и обреди.

3. ГРОБНИЦИ

Казанлъшката гробница - е кръглокуполна гробница, която се намира в Казанлък и е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на 4-ти в.пр.н.е - до началото на 3-ти в.пр.н.е. и от 1979 г. е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство. Подобни куполни гробници са открити в Тракия, Южна Русия и Мала Азия. Корпусът се състои от гробна камера с кошеровидно-камбановиден купол и коридор към нея. Гробницата е покрита от каменна риза, от която пред входа на дромоса се отделят два успоредни зида, които оформят правоъгълно преддверие с дължина 2,6 м и ширина 1,84 м. Изградена е от тухли, които в дромоса имат правоъгълна форма, а в куполното помещение са трапецовидни. Последните са служили за изграждането на помещения с кръгъл план. Тухлите в гробницата са свързани с хоросан, съставен от вар и пясък. Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение -- едни от най-добре запазените стенописи на античната живопис от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 м2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд положен в нея. Работена е с 4 основни цвята - черен, червен, жълт и бял. Използвани са две техники - мокро фреско при декоративната и фигуралната живопис и темпера при оцветяването на пода и стените. В украсата е използвана енкаустична техника, при която мазилката добива лъскав, почти огледален блясък.

Мезешката гробница - е най-голямата и една от най-интересните и внушителни куполни гробници от микенски тип в Тракия. Запазена е изцяло в оригиналния си вид. Отвън е покрита с внушителен могилен насип с височина 14-15 м и диаметър при основата 90 м. Изградена е от дялани каменни блокове, свързани на места с желeзни скоби. В гробницата се влиза през коридор (дромос) с дължина 20,65 м, широчина 1,55 м и средна височина 2,5 м. Следват две правоъгълни предверия (с триъгълен свод - като този на дромоса). От коридора последователно се влиза в правоъгълни предверия, а след тях в кръгла погребална камера с формата на пчелен кошер. Помещението има диаметър 3,3 м и височина до върха на купола - 4,3 м, а в него се намират каменен саркофаг и две каменни корита (урни). В гробницата са открити голям брой предмети от злато, бронз, желязо, стъкло и керамика. Предполага се, че гробницата е използвана като храм към Хероон - място, където се почитал култът към божествения покойник чрез определени религиозни ритуали. Използвана е многократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от шест погребения. В предверието е била погребана жена.

Александровската гробница - датирана е към 4-ти в.пр.н.е. Принадлежала е на тракийски цар или знатен аристократ. Предметите, свързани с погребалната церемония и тракийските религиозни вярвания за отвъдния живот, са ограбени, но това което прави най-голямо впечатление са уникалните стенописи изписани в два фриза. В горния фриз са изобразени ловни сцени (лов на глигани и на елени), а в долния -- пир. И двете сцени вероятно се отнасят към отвъдния свят, обикновено пресъздаван в гробниците. Известно е, че в представите за отвъдното на аристократическото учение на траките съществуват идеи за „вечния лов“ и „вечно пируване и пиянство“, в които обожествените герои (антроподемони) прекарват безвремето си. Стенописите са важен извор за тракийското царско облекло, за украсата на царските ездитни коне и за царските инсигнии. Интересна е една гола мъжка фигура, замахнала с двойна брадва (царска инсигния) -- вероятно това е изображение на митичен герой-прародител.

Свещарската гробница - представлява тракийско-елинистична гробница от първата половина на 3-ти в.пр.н.е. Това е царска гробница, в която вероятно е погребан гетският владетел Дромихет. Изградена е от гладко обработени каменни блокове от мек варовик. Състои се от коридор и три квадратни камери - преддверие, странично помещение и гробна камера, покрити с полуцилиндричен свод. Входът е украсен с колони с йонийски капители, а над тях лежи плоча с релефен фриз от стилизирани волски глави, розетки и гирлянди.

Голяма Косматка - е тракийска могила край град Шипка. Тя е една от най-величествените и богати тракийски гробници с изцяло запазен гроб на тракийски цар, погребан със своя кон. изградена през 5-ти в.пр.н.е. и се състои от 3 камери и коридор с обща дължина 26 м. Първото помещение е правоъгълно и в него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив висок 4,5 м. На входа на това помещение се намира мраморна врата с човешки изображения. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок - саркофаг с тегло около 60 тона. В него с голяма прецизност е издълбано помещение, в което се намира и каменното легло на тракийския владетел погребан тук. В саркофага са открити над 20 златни предмета (произведения на тракийското изкуство) с висока художествена стойност - златен венец с дъбови листа и жълъди, златна апликация за конска амуниция с глави на елени, глава на богиня, както и бронзови съдове. Не по-малко ценни са железният меч със златна апликация, шлем, както и други оръжия. Особен интерес представлява бронзовата глава на брадат мъж в естествена големина, с очи от полускъпоценни камъни. Мащабите на гробницата и огромната стойност на скъпоценните предмети открити в нея доказват, че тук е погребан голям тракийски владетел. Надписи по предпазното въоръжение показват, че името на владетеля е Севт, предполага се че става дума за прочутия Севт III, господаря на тракийския град Севтопол.

4. ГРАДОВЕ И СВЕТИЛИЩА

Севтопол - е древен град, основан от тракийския цар Севт III, както и столица на Одриското царство от 320 г.пр.н.е. Градът е построен на мястото на по-ранно селище и настоящем се намира в долната част на язовир Копринка до град Казанлък. В гробището на Севтопол са намерени редица тухлени гробници, някои от които могили. В тях са били погребвани траки от висшите съсловия, понякога заедно с техните коне. По-малко богатите са кремирани, със скромен гроб заедно с определени стоки. Развалините на града са били открити и изкопани през 1948 г. от български археолози по време на строителството на язовир Георги Димитров (по-късно преименуван Копринка). Въпреки това, било решено да се продължи с изграждането на язовира, оставяйки Севтопол на дъното му.

Старосел - там се намира най-големият открит досега тракийски царски комплекс с мавзолей. Гробницата-хероон впечатлява с внушителната ограда (крепида) от каменни блокове, парадно стълбище с коридор и култова площадка. Входът е очертан от плочи с пластична и цветна украса. Вътрешното помещение е с диаметър 4,8 м и представлява огромна кръгла куполна камера с полуколони и цветни орнаменти. От северната страна на храма се намира вкопана скална вана за производство и съхранение на вино. Тя е с елипсовидна основа и плътна замазка. При разкопките вътре са намерени съдове за пиене на вино и цедилки.

Татул - тракийското светилище край село Татул, община Момчилград е един от най-величествените мегалитни паметници на територията на България. Светилището представлява скален масив, а върхът му - пресечена пирамида. Комплексът се състои от два саркофага, четириъгълно легло за главния олтар и триметров кладенец. Датиран от края на 5-то и началото на 4-то хил.пр.н.е. За това свидетелстват намерените глинени съдове в региона. Скалната пирамида и гробниците около нея са оформени през 18-ти - 11-ти в.пр.н.е., когато светилището преживява своя първи голям разцвет. Наоколо е оформен кръг от глинени олтари, върху които са извършвани жертвоприношенията. Открити са стотици култови предмети - глинени човешки идоли и прешлени за вретено, модели на съдове, предмети от бронз. При разкопките от 2004-та до 2007-ма г. са намерени уникални предмети от глина, свързани със слънчевия култ - три колела за макети на Небесна колесница и част от златна маска. През 13-ти до 12-ти в.пр.н.е. светилището е пострадало при земетресения. Според историци саркофагът, пресечената пирамида и страничната камера илюстрират погребенията на Орфей и на тракийския цар Резос, който според митологията е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.

Перперикон - или Перпереке е археологически комплекс в Източните Родопи, състоящ се от голямо мегалитно светилище от преди 8000 г. (каменната ера), паметници от античността, както и средновековна крепост. При траките, е бил свещен скален град, столица и крепост с царски дворец. По-късно тук са живели римляни, готи, византийци и българи. Унищожен е от османците през 14-ти в.

тракит култура гробница архитектура

5. БИТ

Обстановката в къщата на селянина била скромна, което се потвърждава от археологическия материал, открит в разкопаните селища, и намира блестящо косвено потвърждение в бедните, с оскъдни дарове гробове на некрополите. Семейството произвеждало грубата керамика за битови нужди, а жените тъчели дрехите на всички членове на малката общност. Климатът в Тракия налагал на хората да се обличат с топли дрехи и затова от описанията на античните автори е известно, че връхните дрехи били най-често многоцветни ямурлуци, панталони за мъжете, навуща от кожи и калпаци. Обикновено в личното си стопанство и в дома си хората си служели с прости сечива от желязо. Как точно било обзаведено жилището на селянина, не се знае, но от описанията на някои угощения в резиденциите на владетели и династии, например Севт II, се вижда, че дори там мебелировката била скромна. В най-добрия случай изглежда, че помещенията били обзаведени с дивани, покрити с кожи и имало малки столчета.

Селянинът - войник разполагал общо взето с елементарно защитно и нападателно оръжие. Най-разпространеният вид щит у траките била т.нар. пелта, която имала сърповидна лунообразна форма и се изработвала от гладко, опъната върху върбови пръчки кожа. Войникът си служил с копия за хвърляне и мушкане и с къс меч и нож. В някои области, където коневъдството бил силно развито и основната група на войската съставлявала конницата, войниците носели лък и стрели. Техни изображения са запазени с графитна техника върху плочи и по някои апликации за бойни доспехи. Цялото това въоръжение се произвеждало на място в работилниците на селищата. Археологически данни за начина, по който се топяло и обработвало желязото в предримската епоха, няма, но принципни разлики между техниката от 1-то хил.пр.н.е. и тези от римската епоха не са съществували.

Далеч по-трудно било да се изработва тежкото нападателно и защитно въоръжение на конника-боец от племенния елит. В работилниците край резиденциите на владетелите и династиите тракийските майстори използвали съвършени за времето си техники на обработка на благородни метали. Златото и среброто се изливали в матрични форми, което се вижда от намерените части на доспехи от гробния инвентар, но също така се изчуквали (особено среброто) върху негативни матрици. Тракийският майстор познавал техниката на запояване на златото със среброто и на неблагородните метали с благородните. Благодарение на нея той е могъл да създаде уникалните си постижения, висока форма на проява на развилото се тракийско изкуство, по украсите на защитното въоръжение и апликациите към конската амуниция.

Траките познавали всички видове защитно въоръжение и изработвали чудесни образци на шлемове, ризници, наколенници, в които основен материал бил бронзът, тъй като е по-податлив на обработка от желязото. Траките били особено изкусни в направата на конските снаряжения и на различните видове юзди. Без съмнение конят - любимо животно на траките и свързано с най-разпространения техен култ - бил винаги обект на големи грижи. Конете на аристократите били обикновено богато украсявани и умело снаряжавани. Колесницата, позната на траките още преди средата на 1-то хил.пр.н.е. и документирана от археологическите находки за елинистическата епоха, сигурно била теглена от богато украсени впрягове от два или четири коня. Към такива заключения отвеждат изображенията на Казанлъшката гробница, по които се виждат колесници с два и четири коня.

Битът на богатите траки коренно се различавал от този на селяните. Намерените при разкопките гробни дарове убедително сочат, че тракийската аристокрация се обличала и у дома си твърде пищно. Особено впечатление правят всички видове женски накити, някои от които, какъвто е венецът от Врачанското съкровище, показват големите умения на майстора. Повечето от тях били изработени от благороден метал. Дрехите на жените изглежда били многоцветно обагрени, а наметалата на мъжете били украсявани със златни апликации и копчета. Тоалетът завършвал със сандаловидни обувки, също украсени със златен варак.

В своите резиденции аристокрацията спазвала традиционния тракийски бит. От описанията на пировете в домовете на племенните първенци се вижда, че този бит освен в обстановката се изразявал и в някои дълбоко вкоренени навици. Например домакинът сам накъсвал хляба на големи парчета и го раздавал на гостите, а виночерпците наливали неразреденото вино направо в глинените или металните ритони, което силно изненадвало гръцките им гости. Обичайно било домакинът да пие от един и същ съд със знатния си гост и затова сигурно амфората-ритон от Панагюрското съкровище има два срещуположни отвора за пиене.

От 4-ти в.пр.н.е. нататък в бита на тракийската аристокрация проникнало влияние на гръцкият бит. Това явление било напълно естествено, тъй като племенния елит се стремял да спазва възприетите обичаи, дошли до него чрез колониите и смятани за белег на по-висока класова принадлежност и култура. Така гробните находки показват, че в домовете на богатите траки проникнали най-разпространените бронзови съдове, каквито са хидрите, кофите-ситули и други. Най-яркият пример за това съчетаване на тракийските традиции в бита с внесените елементи се вижда в стенописите на Казанлъшката гробница. В коридора и в някои сцени на горният фриз преобладават тракийските елементи на материалната култура. В централната сцена ясно се долавят възприетите гръцки обичаи. Там и облеклото, и мебелировката, и съдовете, и дори разположението на фигурите са доказателство, че гръцките елементи и гръцката мода били вече свойствени за тракийската аристокрация от втората половина на 4-ти в.пр.н.е.

6. ТРАКИЙСКИ СЪКРОВИЩА

Боровско съкровище - е тракийско съкровище от 4-ти в. пр.н.е., състоящо се от сребърни съдове, украсени с протомета на животни и митологични сцени с надписи на гръцки език. Открито е случайно от Трайчо Стоев през 1974 г. в землището на село (днес град) Борово, Русенско, в местността „Сиври тепе”. При оране, тракторите изваждат на повърхността древните предмети. Провеждат се археологически разкопки около мястото, но не се откриват селищни останки или гробищни могили. Това дава пълно основание откритите предмети да се нарекат „съкровище”. Съкровището се състои от пет сребърни предмета с позлата - три ритона, една каничка - ритон и разлата купа. Върху тях са открити надписи, свързани с тракийския цар Котис I (383-359 г.пр.н.е.) и се предполага, че целият сервиз му е бил подарен от тракийски владетели в град Беос, където вероятно e имало светилище.

Варненското съкровище - заедно с Хотнишкото съкровище това са най-древните откривани някога златни съкровища в целия свят. Варненското съкровище се състои от над 3000 различни по форма и големина златни предмета като общото им тегло надхвърля 6 кг. Открито е през 1972 г. до Варненското езеро. При изкопни работи на канал за електрически кабел работниците открили множество златни предмети. След моменталната намеса на властите била разкопана от археолози местност с площ от над 7500 кв.м. Оказало се, че на мястото е разположен древен некропол, като при разкопките са открити над 290 гроба. Освен златните предмети са открити множество сечива, керамични съдове, талисмани, човешки и животински фигурки и множество медни предмети. Открити са и украшения, направени от мидени черупки. В един от гробовете - гроб № 43 е открит скелет на мъж на възраст около 40 г. В този гроб са намерени над 990 златни предмета с общо тегло от близо 1,5 кг. Предполага се, че гробът е бил на вожд, тъй като освен многото златни предмети е намерен жезъл, държан от погребания. Смята се, че жезълът символизира властта. До тялото е лежал лък, от който при разкопаването са били останали само златните му обковки. В некропола са намерени редица уникални находки, но една е от особено значение - намерен е златен бумеранг. В световен мащаб единственото място, където са използвани бумеранги е Австралия - от местните аборигени. Това оръжие е непознато в Европа. Некрополът се отнася към медно-каменната епоха. Археолозите не са единодушни в датирането му, тъй като различни методи за определяне на възрастта дават разлика от около 1000 години. Предполага се, че възрастта на некропола е на повече от 6000 години. Със сигурност некрополът е по-възрастен от някои от най-древните, като тези в Египет и Месопотамия. Налага се твърдението, че край Варна се е появила първата европейска цивилизация.

Вълчитрънското съкровище - съкровището е датирано към края на бронзовата епоха, т.е. към 16-ти - 12-ти в. пр.н.е. Предполага се, че съдовете са били използвали за религиозни ритуали, изпълнявани от тракийските царе-жреци. Намерено през 1925 година край с. Вълчитрън, област Плевен. При копане на лозе случайно е открито най-голямото златно съкровище, познато на българската археология - 12,5 килограма чисто злато с естествени примеси от сребро, мед и желязо. Състои се от 13 предмета: седем имат формата на похлупаци с различни диаметри и удължени луковични дръжки в средата. Един съд наподобява кантаросовиден кратер със силно издължени и извити настрана дръжки и е с тегло от 4,5 килограма чисто злато. Четири са дълбоки чаши с извити нагоре дръжки. Има и трилистен съд, съставен от три бадемовидни тела, свързани помежду си с тръбички и обща тройно разклонена дръжка, така че да образува система от скачени съдове.

Златната маска на Терес - тя е едно от най-големите археологически открития през последните години. Представлява погребална маска, като се предполага, че погребаният с нея Терес е бил владетел на племето одриси и е живял през 5-ти в.пр.н.е. Непосредствено до маската е открит златен пръстен с изображение на олимпиец - гребец. Уникалните находки са намерени през 2004 г. близо до гр.Шипка при разкопаване на могилата „Светицата”. Теглото на маската е 670 гр., а на пръстена - 15 гр. В същата могила освен златните предмети са открити и редица други - добре запазена бронзова броня, няколко сребърни, бронзови и керамични съда, меч и копия.

Кралевското съкровище - е група от златни и сребърни предмети открити при проучването на тракийска надгробна могила при село Кралево, община Търговище. Находката от 84-та година заедно със сребърния нагръдник е датирана през първата половина на 3-ти в.пр.н.е.

Летнишкото съкровище - е тракийско съкровище от 4-ти в.пр.н.е. Открито случайно през 1963 г. в бронзов съд в Летница, Ловешка област. На 8 метра от съкровището е намерена желязна конска юзда. Под котела са намерени 19 традиционни по големина и 30 по-малки апликации за конска амуниция. Осем апликации представят Тракийския конник.

Луковитското съкровище - е тракийско съкровище от втората половина на 4-ти в.пр.н.е. Изровено е случайно в района на Луковит от местен орач през 1953 г. Състои се от 15 сребърни съда, принадлежности към конски амуниции и голям брой различни апликации с животински мотиви и изображения на стилизирани конници, повечето от които са и позлатени.

Панагюрско златно съкровище - е тракийски античен златен сервиз за пиене, състоящ се от девет златни съда с общо тегло 7,5 кг. и е открито на 8 декември 1949 г. на 2 км от гр. Панагюрище в местността Мерул, в нивата на Георги Недков Топалов. Принадлежало е на неизвестен владетел на племето одриси от края на 4-ти и началото на 3-ти в. пр.н.е. и е било използвано за религиозни церемонии. В стила и украсата му се съчетават тракийски и елински влияния. Състои се от 9 златни предмета - една фиала и осем ритона. Подобни съдове от благороден метал са символи на социален статут и са използвани при ритуални действия на тракийските царе. Представянето на богове и херои, на глави с негроидни черти, свещени животни и митологични същества през античността има ритуална функция - те трябва да пречистят течността и да пазят участващите в ритуала.

Рогозенското съкровище - е тракийско сребърно съкровище, открито в началото на 1986 година във врачанското село Рогозен. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които - позлатени. Поради различията в стила и изработката на съдовете се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка - от края на 6-ти до първата половина на 4-ти в.пр.н.е. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров. Съкровището тежи повече от 20 кг, върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един - името на сина му Керсеблепт.

Хотнишкото съкровище - се датира около 5 хил.пр.н.е. Състои се от десетки халки от златна тел и четири безформени пластини с отвори. Общото тегло на златните предмети е около 350 гр.

Открито е през 1956 г. след като е разкопана Селищната могила в с. Хотница. При множеството разкопки археолозите са открили и помещение, в което са намерени голям брой фигурки, изработени от кост, някои от които недовършени.

Предполага се, че Хотнишката находка всъщност представлява праисторическа работилница за изработването на идоли и ритуални предмети.

За разлика от Варненското съкровище, тук предметите не са свързани с погребения. Има съмнения, че някои от по-късно намерените предмети (още три златни пластини и златна спирала) са дори по-древни от находките от Варна, което определя Хотнишкото съкровище като по-старо от Варненското, но това са само предположения.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Писмените извори до голяма степен уеднаквяват състоянието на материалната култура и опростяват бита на траките през 1-то хил.пр.н.е. Археологическите находки до този момент на свой ред не са достатъчни, за да попълнят празнините и да нарисуват пълната картина на културата в цялата тази огромна за древните мащаби цивилизация. Не е напълно ясно и дали забележителното известие на Херодот за празненствата, които траките уреждали при погребването на своите мъртви, като изразявали по този начин радостта си от преселването на душата в света на безсмъртието, се отнасяло до всички траки. Същото може да се каже и за известието за погребването на любимата жена заедно с починалия й мъж и с умъртвяването на коня край могилата.

Пълно обобщение на материалната култура и бита за всички тракийски племена не е възможно. Отделните райони на древна Тракия, които са на относително големи разстояния един от друг, се различавали значително по някои типични черти на бита. Сигурно е обаче, че материалната култура и битът на тракийските племена могат да се разделят класово. Едните са селяните - общинници, които запазили за дълъг период от време своята относително примитивна материална култура и съхранявали древните и най-прости белези на своя патриархален бит. Другите са тракийската аристокрация, която използвала всичките си икономически и политически предимства, за да се разграничи от своите съплеменници. Разбира се, най-древните и обикновено свързани с култовите действия обичаи се съхранили и в нейните домове, но поне натрапчивите външни белези на бита много се променили.

Размещено на Allbest.ru