Размещено на http://www.allbest.ru/

Размещено на http://www.allbest.ru/

ВТУ „Св.Св. Кирил и Методии“

ФИЛИАЛ: Враца

РЕФЕРАТ

по дисциплината „ПСИХОЛОГИЯ НА ВЛИЯНИЕТО”

на тема: „Филтри и бариери в общуването“

Изготвил

Име: Цветан Петров Михайлов

Специалност: Психология

Съдържание

1. Същност и интерпретация на общуването от психологическа и езиковедска гледна точка

1.1 Компоненти на общуването

1.2 Етапи в общуването

1.3 Общуването според възгледите на Ф. дьо Сосюр

2. Филтри и бариери в общуването от езиковедска гледна точка

2.1 Фактори, оказващи влияние върху общуването

2.2 Филтри, възпрепятстващи общуването

3. Филтри и бариери в общуването от психологическа гледна точка

3.1 Съответствие между мислене и реч

3.2 Резултати от въздействието на комуникативните бариери

3.3 Вътрешни и външни комуникативни бариери

3.4 Преодоляване на комуникативните бариери

1. Същност и интерпретация на общуването от психологическа и езиковедска гледна точка

Всеобхватността и сложността на понятието "общуване", от една страна, и спецификата на интерпретацията, която му дава всяка от изучаващите го науки, прави трудно, и дори невъзможно неговото дефиниране. Това обаче едва ли е необходимо и желателно. Защото всяко определение същевременно представлява и едно ограничение. За психологическото разбиране на общуването е правилно за образец да се изхожда от житейската му интерпретация, при която в голяма степен се разчита на интуитивната представа на взаимодействащите си субекти за него като за процес, при който се установява контакт между хората и се обменя определена информация, отношение, преживяване и взаиморазбиране.

С понятието "общуване" във всекидневието си хората описват контактите помежду си на улицата, в автобуса, на гарата и пр. Това са разговорите между тях в семейството, местоработата и през свободното време. Това са диалозите по телефона, телеграфа и интернет. Границите на това понятие се разширяват неимоверно много и от смисъла на такива утвърдили се в ежедневието словосъчетания като: "общуване с природата", "общуване с изкуството", "общуване с техниката", "сексуално общуване" и пр.

1.1 Компоненти на общуването

Комуникативният компонент се смята от някои автори за най-съществения елемент на общуването. Това твърдение несъмнено много добре подчертава значението на обмена на информация в процеса на междуличностното взаимодействие, но то едва ли трябва да се приеме съвсем безрезервно. Защото отделните компоненти, които изграждат междуличностното общуване не могат, а и не трябва да се аранжират, понеже контекста на ситуацията определя, кой компонент ще доминира.

Главното в процеса на комуникация като компонент в процеса на междуличностното общуване е, че хората обменят помежду си определена информация под формата на различни идеи, настроения, планове, установки, интереси и пр. по повод на съвместната им дейност и създадените помежду им взаимоотношения. Така те споделят и обогатяват личния си опит. Индивидът, който предава на своя партньор в процеса на междуличностното общуване някаква информация е прието да се нарича комуникатор (адресант), а този, който я приема и интерпретира - реципиент (адресат).

По-горе бе посочено, че при анализа на междуличностното общуване в понятието "комуникация" не трябва да се разбира само технологичния му смисъл като "обмен на информация", "свързване", "съобщение" или "установяване на връзка между различни елементи". То не трябва да се разбира само като механично предаване и приемане на определена информация. Защото комуникативният акт предполага поне двама партньори, които се обединяват около обменяната помежду им информация и така изграждат информационно пространство в рамките, на което се извършват някакви промени и се формират определени взаимоотношения. Анализът на междуличностното общуване като комуникация показва, че се акцентува на: съдържанието на обменяната информация, на процеса на нейния обмен и интерпретация, на средствата използвани при обмена и на обратната връзка между участниците в този процес

1.2 Етапи в общуването

При обмяната на информация подателят и получателят преминават през няколко взаимосвързани етапа. Тяхната задача е да съставят съобщение и да използват такъв канал за предаването му, че двете страни да го разберат по еднакъв начин. Проблемът е в това, че наред с това всеки етап се явява място, където смисълът на съобщението може да бъде преиначен и дори загубен. Етапите са следните:

1. Зараждане на идеята.

Размяната започва с формулиране или подбор на това, което искаш да съобщиш.

Проблемът в този етап е, често съобщението не е обмислено добре, не се отделя достатъчно време за обмислянето му, т.е. то е неудачно още в зародиша си.

2. Кодиране и избор на канал.

Идеята се превръща в съобщение, когато е кодирана с помощта на символи. Обикновено това са думи, интонация, мимика и жестове.

Проблемът тук е намиране на съответствие между идеята, съдържанието на съобщението и избраното средство за предаването му. При това често човек използва повече от един канал, което усложнява процеса. Съответствието и съгласуваността водят до ефективно предаване, обратното намалява неговия ефект. Например, доказано е, че едновременното използване на устна и писмена информация е по-ефективно от използването само на устна. Но ако между двете има противоречие - резултатът е обратен.

3. Предаване.

Тук става дума за физическо предаване на вече кодираната информация.

Проблемът е, че обикновено повечето хора приемат този етап за самия процес на комуникация.

4. Декодиране.

Това е обратния на кодирането процес. Получателят превежда символите на подателя и оформя съобщението в своите мисли.

Ако между началото и края на този процес има голямо съвпадение и съобщението не изисква отговор, процесът може да приключи тук.

Проблемът тук е, че поради ред причини това често не се случва и тогава взаимодействието между хората се усложнява.

Обменът на информацията се извършва чрез определени знакови системи, най-важна от които е езикът. Една от основните му особености е неговата семиотичност (знаковост). Той е средство за съществуване, предаване и усвояване на натрупания социален опит.

Езиковият знак има два елемента - означаващ (поредица от звукове) и означаем (значението). Той замества някакъв обект от извънезиковата реалност и носи информация за него. Служи за съхраняване, предаване и получаване на информация за обозначаваните с него обекти. Знакът носи информация не сам за себе си, а за тези, които го използват. Главно чрез него хората осъществяват информационните процеси - кодиране, пренасяне и декодиране. Необходимото условие за обмен на информация е между тях да има еднакви или сходни кодиращи и декодиращи системи, система за пренасяне на знаците и усвоен опит за тяхната интерпретация.

1.3 Общуването според възгледите на Ф. дьо Сосюр

Съвремената наука изучава особеностите на езика като изхожда преди всичко от схващанията на швейцарския езиковед Ф. дьо Сосюр. Според тях езикът се съхранява в съзнанието на общността, която го използва. Той се унаследява в готов вид и се предава от поколение на поколение. Хората го използват като средство за комуникация под формата на система от знаци, които те овладяват в процеса на своята социализация. “Комуникативността на езика се реализира чрез: фонологията - правилата за изговаряне на звуковете, системата на звуковете в езика, семантиката - правилата за дешифриране значението на думите, синтаксиса - правилата за аранжирането на думите във фрази и изречения, прагматика - свързва се със социалната представеност или със способностите да адаптира или трансферира формата на речевото съобщение спрямо конкретната ситуация и спрямо изискванията, очакванията и потребностите на събеседниците”

Интерес предсавлява съпоставката, която прави Ф. дьо Сосюр между речта и езика, като компоненти на комуникативната дейност. Този анализ разкрива достатъчно пълно техните особености. Езикът е социален.. Речта е индивидуална. Езикът е обективен. Речта е субективна. Езикът е еднороден. Речта е разнородна. Езикът е абстрактен. Речта е конкретна. Езикът е системен. Речта е хаотична.

В съвременното езикознание изложените схващания на Ф. дьо Сосюр се подлагат на критика. Защото речта, е по-динамична и по-бързо реагира на промени поради индивидуалния й характер. Тя притежава също свои единици, които аналогично се подчиняват на определени закономерности, макар и те да не са така консервативни както езиковите. Въпреки това, от посочените схващания на Ф. дьо Сосюр е очевидно, че езикът и речта взаимно се обуславят и е невъзможно да съществуват независимо един от друг. Защото езикът предоставя на речта средствата и правилата, според които се осъществява говоренето и писането. От друга страна, същността на езика - единици, правила и пр. - се предоставя от речта и се реализира в нея. Тя е "наблюдаема" и на базата на отделни факти, които се разкриват в нея, чрез обобщаването на съществените й признаци, се обособяват елементите на езика.

бариера филтър реч общуване

2. Филтри и бариери в общуването от езиковедска гледна точка

В зависимост от каналите за предаване на информацията речевата комуникация се дели на устна и писмена. Речевото общуване включва процесите говорене и слушане при устната реч и съответно писане и четене при писмената реч.

Важен елемент на комуникацията в междуличностното общуване е и обратната връзка между партньорите в този процес. Понякога тя се затруднява от т. нар комуникативни бариери. Тези бариери най-често възникват от различната интерпретация на ситуацията на междуличностно общуване, която се предизвиква от социални, субкултурни, професионални, образователни, полови, интелектуални и възрастови причини.

2.1 Фактори, оказващи влияние върху общуването

1. Стереотип - Представата ни за другия често се идентифицира с предварителни нагласи, отразяващи неговото социално положение.

2. Физически облик и привлекателност - Често физическите знаци (очила, брада и др.) се преувеличават и въз основа на това се градят междуличностните отношения.

3. Ореол - Ако цялостното впечатление за човека е благоприятно, неговите положителни качества се надценяват, а на отрицателните се приписва случаен характер.

4. Взаимно влияние - Често нашето мнение се повлиява от мнението на авторитетни личности, хора, които имат влияние над нас/имат нашето доверие.

5.Отражение - Илюзия за логика във взаимодействието. Когато ние сме благосклонни към някого - нерядко очакваме подобно отношение и от другата страна към нас.

6. Пренасяне - Илюзия за логика във взаимодействията. Ако изпитваме положително отношение към двама души, в повечето случаи очакваме психически комфорт между тях, макар че това едва ли отговаря в действителност на реалните факти.

7. Невербално общуване - Ефектът произтича от наличието на дисонанс между това, което казваме и това, което излъчваме. Решаваща роля играят жестовете, мимиката, позата,погледа, физическото разстояние между хората в процеса на общуване.

8. Тълкуване - Някои прояви при общуването се анализират като присъщи на самата личност, а всъщност те могат да произтичат от самата ситуация и обратно.

9. "Криво огледало" - Склонност на човек, когато оценява другите да акцентира върху онези черти, които самият той не притежава .

В обобщен вид междуличностните бариери в общуването, базирани на съставността и етапността на процеса на предаване на информацията, се съсредоточават върху 1) ценностите, 2) възприятията, 3) нагласите, 4) стила на общуване - вербален и невербален, 5) лошото слушане и 6) липсата на обратна връзка.

2.2 Филтри, възпрепятстващи общуването

1 тип - Нареждане, заповед, команда:

"Повторете още веднъж..", "Говорете по-бавно..","Не говорете с мен по този начин.."

2 тип - Предупреждение, заплаха, обещание:

"Ако това още веднъж се случи, с Вас е свършено..", "Ще съжалявате, ако направите това", "Спокойно, ще ви изслушам..”

3 тип - Поучение, посочване на целесъобразността:

"Трябва да отидете първи..", "Това е неправилно..", "Така не трябва да правите.."

4 тип - Съвет, препоръка или решение:

"Аз бих Ви предложил да обжалвате..", "Опитайте да постъпите така.."

5 тип - Нравоучение, логическа аргументация:

"Погледнете на това по друг начин..", "След като това е Ваша задача - проблема е изцяло Ваш..", "На Вашите години и това не съм имал.."

6 тип - Обсъждане, критика, несъгласие, обвинение:

"Това, което сте направили е глупаво..", "Повече не мога да споря с Вас..", "Предупреждавах Ви, че ще стане така.."

7 тип - Похвала, съгласие:

"Считам, че сте прави..", "Това беше прекрасно..", "Ние се гордеем с Вас.."

8 тип - Необосновани обобщения, унижение:

"Всички жени са еднакви..", "Е, добре, умнико!"

9 тип - Интерпретация, анализ, диагностика:

"Вие наистина не вярвате в това, нали?", "Вие казвате това, за да ме разстроите!", "Сега ми е ясно, защо направихте това.."

10 тип - Успокояване, съчувствие, утешение, поддръжка:

"Следващият път ще се чувствате по-добре..", "Аз също съм се чувствал така..", "Всички правят грешки..", "Дръжте се, ние сме с Вас!"

11 тип - Изясняване, разпит:

"Кой Ви е казал това?", "Какво ще направите следващия път?"

12 тип - Отвличане на вниманието:

"Нека поговорим за нещо друго.."

Комуникацията между личности, групи, организации и общности може да бъде директна или индиректна, конструктивна или неконструктивна, целенасочена или нецеленасочена. Независимо от характера й, участниците в нея си обменят послания или информация - съдържателни и емоционално украсени. Тяхната прецизност и форма повлияват динамиката на взаимоотношенията между участниците - от сътрудничество до конкурентност. и конфликти. За това, първата стъпка за успешното междуличностно или групово общуване е преодоляване на бариерите в общуването и подобряване обмена на информация и идеи.

Както видяхме съдържанието, формата, начинът на общуване зависят от различни фактори и срещат различни бариери. То се влияе в много голяма степен и от индивидуалния стил, социалното обкръжение, миналия опит, образованието и средата, в която се общува. В ежедневието си обикновено хората не работят върху съдържанието и формата на своите послания. Те просто говорят. За хора, обаче, които желаят и работят заедно за една обща цел, общуването е средство за ефективно взаимодействие и групов успех.

Слушането е базисно умение за успешно общуване и решаване на проблеми. Всеки вербален или невербален сигнал показва, че личността желае да обмени информация, но - сам по себе си - той може да не съдържа достатъчно детайли за това каква е информацията. Говорещият трябва да бъде окуражен да продължи да говори с по-голяма дълбочина за това, което мисли или чувства.

Първият най-важен и видим елемент на комуникацията наред с говоренето е слушането. То, най-общо, може да бъде пасивно, което често наричаме “лошо” слушане и активно или “добро” слушане. Добрите слушатели се раждат по-рядко, отколкото добрите оратори. Да бъдеш добър слушател също е изкуство, умение.

3. Филтри и бариери в общуването от психологическа гледна точка

За осъществяването на комуникационния процес от значение са и различните защитни механизми на личността. От психологическа гледна точка от тях най-интересни са комуникативните бариери. Те изпълняват двойнствена роля. От една страна служат за преграда (много често неосъзнавана и автоматично действаща) срещу всякакви въздействия, които биха нарушили създаденото равновесие между подструктурите на личността, а от друга страна са препятствие в процеса на обмен на информация между участниците в междуличностното общуване.

Следователно, особеностите на комуникативните бариери трябва да се познават, контролират и преодоляват доколкото те са пречка за осъществяване на взаимодействията между хората. Това изискване е особено актуално за представителите на професиите, в които общуването е задължително условие за практическата им реализация - лекари, юристи, педагози, психолози, психотерапевти, социални работници, специалисти от сферата на услугите и др.

Л. Виготски "Мислене и реч": "…Мисълта не съвпада непосредствено с речевото й изразяване. Мисълта не се състои от отделни думи, както речта…Мисълта винаги представлява нещо цялостно, което е по-голямо по дължина и обем от отделната дума. Ораторът често в продължение на няколко минути развива една и съща мисъл. Тази мисъл се намира в главата му като нещо цялостно, а съвсем не възниква постепенно от отделни единици, както се развива речта…

Процеса на прехода от мисълта към речта представлява извънредно сложен процес на разчленяване на мисълта и нейното пресъздаване в думи… Пътят от мисълта към думата преминава през значението…Значението опосредства мисълта по нейния път към словесния й израз…Самата мисъл се ражда не от друга мисъл, а от мотивиращата сфера на нашето съзнание, което обхваща нашите влечения и потребности, нашите и интереси, и подбуди, нашите афекти и емоции…Действителното и пълно разбиране на чуждата мисъл е възможно само тогава, когато разкрием нейната действена, афективно-волева, истинска причина… ".

3.1 Съответствие между мислене и реч

Изводът е, че поради липсата на пълно съответствие между мислене и реч, разбирането на замисъла на комуникатора от реципиента може да стане само, ако той разбере неговата потребностно-мотивационна сфера. Последният обаче почти винаги си има собствени проблеми, които въздействат на анализа и тълкуването на предоставената му нова информация. В края на крайщата се получава така, че ако постъпващата от комуникатора информация се вмества в когнитивните и афективни подструктури на реципиента, тя се възприема и използва пълноценно, но ако тя е в дисонанс с тях тя не се допуска в неговото съзнание или й се пречи да проникне в него.

Ролята на препятствие в този случай изпълняват комуникативните бариери. Те представляват своеобразен защитен механизъм от неблагоприятни и нежелателни психични въздействия. Комуникативни бариери могат да бъдат всякакви препятствия от социалнопсихичен произход, които реципиента използва, за да се предпази от нежелана, излишна, изтощителна или опасна информация.

3.2 Резултати от въздействието на комуникативните бариери

Резултатността от въздействието на комуникативните бариери е различно. В едни случай те тотално не пропускат "неудобната" информация, а в други случаи я преиначават, редуцират и обезценяват с цел да я направят безопасна за личността. Не бива да се смята обаче, че препятствията, за които става въпрос се появяват в резултат на определена целенасочена дейност на реципиента и че те се насочват от него съзнателно. Невярна е хипотезата, че в неговото съзнание се промъкват следните мисли, когато слуша някого: "Аха, това съобщение не ме устройва и е опасно за моята психика, затова най-добре е да спусна комуникативните си бариери". Затова още веднъж е добре да се акцентува, че в реалното междуличностно общуване комуникативните бариери, в повечето случаи изпълняват ролята на неосъзнавани защитни механизми на личността, които се задействат автоматично по неизвестни още за науката причини. В зависимост от последствията за личността и процесите на общуване, в които тя участва комуникатимните бариери могат да се оценят позитивно (ако те възпрепятстват вредната за душевното равновесие на личността информация) и негативно (ако създават пречки на комуникативния процес при обмена на градивна информация). Вторият случай е сериозно препятствие в процеса на междуличностното общуване и комуникативните бариери, които пречат на неговата ефективност е необходимо да се преодоляват. Това зависи от нагласите и на комуникатора, и на реципиента и от техните познания относно тези проблеми.

В специализиранта литература най-често се анализират три форми на комуникативни бариери в зависимост от тяхната преодолимост. Това са: бягството, занижаване на авторитета на източника на информацията и неразбирането. Тези бариери се обуславят от два вида фактори - външни и вътрешни, поради което и се делят на две разновидности със същите названия: външни и вътрешни комуникативни бариери.

3.3 Вътрешни и външни комуникативни бариери

Комуникативните бариери са външни, ако са предизвикани от непосредствено възприемана информация от комуникатор, който се определя като: 1.) "компрометиращ", "опасен", "застрашаващ", "неприятен", "лош" тогава личността се защитава, чрез първия тип комуникативна бариера - "бягсвото"; 2.) "манипулатор", "недобронамерен", "неавторитетен", "безсъвестен", в този случай се задейства комуникативната бариера на "занижаване авторитета на източника на информация"; 3.) "чужд", "нелоялен" и др. подобни квалификации, които могат да се направят за автора на информацията, която може да наруши по някакъв начин вътрешната хармония на реципиента и тогава, за да се предпази той "включва" защитната бариера "неразбиране".

Вътрешните комуникативни бариери пречат на въздействието на информация, която се натрупва в съзнанието на личността малко по малко, на части в продължение на по-голям времеви интервал. Тази информация обикновено се предоставя не само от един комуникатор. Когато достигне до определена критична точка, тя започва да влияе върху нейната ценностна система и поведение, а е възможно дори и да ги преустрои и промени.

Пример в това отношение е, че много хора с натрупването на определен житейски, познавателен, емоционален, професионален и политически опит променят своите мисли, желания, начин на живот и пр. Ако обаче, личността започне да се съпротивлява, съзнателно или не, на настъпващите промени в резултата на събираната информация, това означава, че са задействани вътрешните комуникативни бариери. Те се проявяват чрез посочените по-горе форми: бягство, занижаване на авторитета на източника на информацията и неразбиране, но като се задействат със "задна дата".

3.4 Преодоляване на комуникативните бариери

За преодоляването на комуникативните бариери е необходимо да се отчитат индивидуалните особености на участващите в комуникацията партньори, да се създаде адекватна представа за ценостната им ориентация, стремежите, подбудите, житейския и познавателния им опит. Очевидно, че в междуличностното общуване като комуникация се отразява голяма част от човешката култура, начина на живот на хората и същността на техните личности.

Промяната на обмена на информация, преживявания и ценности между отделните индивиди означава преди всичко промяна в техния начин на мислене и начин на живот. Това обаче зависи от тях самите и е в правото им на свободен избор, което означава и поемането на лична отговорност.

Размещено на Allbest.ru